Пастор Георги: „Характеристиките на агапе любовта… това са характеристиките на Божия Син в нас!“ Иначе казано, това са характеристиките на новото създание, родено и задвижвано от благодатта, дъха на Бога, който Отец лично вдъхва в живота ни чрез словото Си! Това ме накара да осъзная, че в главата за любовта наистина можем да видим характеристиките на новото естество в нас, чийто двигател е агапе любовта (мотивиращата сила, която Го задвижва) и чието гориво е благодатта (субстанцията, чрез която то се задвижва)!

   И така, ето моя нов, скромен прочит на 1-во Коринтяни 13:4-8

   Синът (новото естество, носещо ДНК-то на Отец) в нас е дълготърпелив (той е издръжлив и енергичен. Синът има търпението да покрие области, които по човешки не би могъл да изтърпи) и милостив (той е сърдечен, мил и любезен… това е неговото естество, неговото нормално състояние); синът в нас не завижда (той не копнее да притежава нещата на другите, не се сравнява с тях, не копнее да бъде като тях! Синът знае кой е направен да бъде от Отец, знае каква благодат му е дадена, научил се е да я цени и не се стреми да ходи в мярката на някой друг! Синът знае, че Отец го е снабдил с всичко необходимо за неговия живот и поради това той не се чувства пренебрегнат, когато Отец благославя някой друг! Точно обратното… синът се е научил да се радва с успехите на своите братя и сестри! Научил се е да ги приема като свои лични успехи!); синът в нас не се превъзнася (той не се перчи и не се хвали сам… синът просто няма нужда да го прави, понеже той знае кой е! Синът черпи своята идентичност от небето и поради тази причина той няма нужда да получава одобрението на хората за да се чувства значим! Синът търси единствено одобрението на своя небесен Баща!), синът не се гордее (той не се надува, напомпва излишно или възгордява. Синът в нас има царско достойнство и знае, че не е нужно да се перчи. Той живее принципа на айсберга - показва едва около 10% от себе си. Синът в нас е много по-голям от това, което показва и говори! Той не е като Вавилонската система – големия образ, който Навуходоносор видя (думата за голям тук е шаги и значи още кух, лишен от субстанция), образ голям отвън, но кух отвътре. Синът не е изграден така, той носи в себе си субстанцията от която бе изграден камъкът, който порази този образ. Камъкът, който носеше в себе си неизчерпаем потенциал, който го превърна в голяма планина (думата за голям тук е рааб и означава с еднаква субстанция отвън и отвътре). А субстанцията от която той е изграден, както знаем е откровението за Христос! Откровението за това кой е Божият Син, както и кои сме ние в Него! Поради това откровение синът в нас е петрос – камък, притежаващ абсолютно същата субстанция от която е изградена и канарата петра (откровението за Христос), на която Отец съгражда църквата си!)., , Синът не безобразничи (той не се държи неподобаващо, синът зачита мнението на другите, той никога не би стъпил върху тях за да издигне себе, а точно обратното – синът в нас би издигнал другите над себе си! Би счел другите за по-горни от себе си… би „измил краката“ на братята и сестрите си! Синът не би се държал по неподходящ начин… това просто не е част от неговото естество), Синът не търси своето си (в него няма егоизъм. Той е фокусиран на това какво да даде на другите, как да им послужи, а не на това какво да приеме и как на него да му служат), Синът не се раздразнява (той не се ядосва и дразни лесно, понеже се е научил да покрива недостатъците на околните с агапе любов), Синът не държи сметка за зло (той не си води записки кой какво му дължи, не си прави списък с черните точки на хората, не прави опис на грешките им, не изчислява и не мисли злото. Синът прощава грешките на околните и забравя лошото което му е сторено! Той има мисли за добро, мисли за бъдеще и надежда, както за себе си, така и за околните), синът не се радва на неправдата (той не изпитва душевна радост от злото в този свят), а се радва (приветства, окуражава, одобрява, приема) истината (синът в нас цени истината, респектира и приветства правдата, той е фокусиран на доброто на деня), Синът всичко премълчава (той притежава проницателен ум, ум разкриващ мотивите на хората стоящи до него, но той умее да носи несъвършенствата им, както и да ги покрива с благодат. Синът не търси кой е виновен в дадена ситуация, той е фокусиран на нейното разрешаване. Защото в синът няма себеправедност, той съществува, функционира… в Христовата праведност! Когато някой сподели нещо лично на синът - той оправдава доверието, което му е дадено! Синът в нас умее да пази тайна! Той не разгласява нещата преди времето им, защото наистина респектира и оправдава доверието което му е дадено!), синът на всичко хваща вяра (вярата на Неговия Отец изпълва живота му и това му дава сили да даде НОВ кредит на доверие на околните, особено на хората които са го разочаровали. Това не означава, че сина е глупав и оставя хората да злоупотребяват с него – не, той е всячески проницателен! Това означава, че сина в нас знае как да прощава с мярката, с която Отец му е простил! Той знае как да дава втори шанс на хората!),, Синът на всичко се надява (той има способността да изпълва ума си с добри мисли и очаквания. Синът живее живот изпълнен с надежда. Той изпълва ума си с мислите на неговия Отец, които са мисли за бъдеще и надежда. Мисли за добро, а не за зло), синът всичко търпи (чрез благодатта на Отец, той има сили да устои във всяка ситуация). Синът никога не отпада (хранейки се от благодатта, която го поддържа, синът никога не изпада от състоянието в което е поставен, а именно – във Христос! Естеството на синът в нас, захранвано от благодатта просто не може да даде дефект и да откаже. Синът не може да пропусне целта, с която Отец го е изпратил на земята! Той няма как да пропусне курса и посоката, които Отец е задал на живота му. Когато стои акуратно позициониран в благодатта и изпълва живота си с агапе любовта на Отец, синът се превръща в стрелата, която поразява целта точно в десетката! Синът държи винаги да е в центъра на Божията воля за живота си. Той никога няма да направи компромис с това! Синът е взел твърдото решение да посвети живота си на Отец и да Го следва всеки ден, защото е основал живота си на агапе любовта, а тя е решение за посвещение, не емоция! Поради това следването на Отец не е резултат от моментното състояние на сина! То не е резултат от това какви емоции синът изпитва в момента в душата си! Без значение как се чувства, без значение през какво преминава, синът в нас просто следва Отец, поради твърдото решение което е взел да Му посвети живота си! Понеже синът в нас е дал гаранция „no matter what” на своя Баща! Той е взел решение да Го следва, без значение от обстоятелствата, емоциите и чувствата му. Ето това е агапе! Ето това е любовта, с която Отец е изпълнил живота ни! Агапе любовта, която е… най-голямата (велика, старша, голяма в мащаб, покриваща всички останали) от трите неща, които неизменно остават в живота ни, а именно… вярата, надеждата и любовта!

   Това са характеристиките на Божия син (новото създание в нас родено и задвижвано от словото на Отец, носещо Неговите Дъх, благодат и агапе любов, които го изпълват с живот) така, както аз поне успях да ги видя! Благословен ден семейство!