Постинг
05.10.2010 22:20 -
Малката пътека!
Когато си притиснат до стената,
тъй силни удари поел.
Когато си свален ти на земята,
пред злобата глава превел.
Когато търсиш във живота смисъл,
или пък в смисъла му търсиш ти живот.
Когато те боли от всяка мисъл,
То знай..... в живота има брод!
Дори да си отхърлен и сломен,
дори да си намразен даже ти.
Презрян, оплют, от злобата сразен,
или убити да са твоите мечти.
Виж……. има мъничка пътека,
встрани от магистралата голяма.
Стои тя там от двайсет века.
Неугледна, дори презряна.
По нея ако тръгнеш сам ще видиш,
осеяна е с тръни от венец.
Ситни капки ще откриеш,
кръвта на чистия Агнец.
Пътеката знай води към Голгота,
към дървен кръст отведе тя Христа.
За нас обаче, тя е пътя на живота,
на нея ний ще срещнем Любовта.
Там ще придобием идентичност,
там ще открием своята съдба.
Ще познаем свята личност
и ще я последваме във вечността.
Пътеката тъй чудна, лековита,
свободна е за всяка една душа,
но за да бъде пред света открита,
платена бе прескъпа знай цена.
Защото Той за нас измина този път,
без капка грях бе, без вина,
но умря за нас на този кръст
и ни изкупи от греха.
Та тази мъничка пътека,
до кръста дървен ще ни отведе.
Ще ни пречисти той до века,
в живота смисъл нов ще ни даде.
Избора е твой приятелю сега,
ще тръгнеш ли по този път.
Трънлив е той, не тръгвай на шега,
но е тъй истински и скъп.
На магистралата препълнена, голяма,
загубвах се в отчайващата самота.
На нея виждах само злоба и измама,
а търсих обич, нежност, топлина.
Пътечицата сива, малка,
живота ми изпълни с топлина.
Да, трънлива е тя малко,
но ни отвежда до Христа.
А Той е пътят, истината и живота,
Той е началото и края,
И в Него да положа си живота,
за мен. това е вече Рая.
тъй силни удари поел.
Когато си свален ти на земята,
пред злобата глава превел.
Когато търсиш във живота смисъл,
или пък в смисъла му търсиш ти живот.
Когато те боли от всяка мисъл,
То знай..... в живота има брод!
Дори да си отхърлен и сломен,
дори да си намразен даже ти.
Презрян, оплют, от злобата сразен,
или убити да са твоите мечти.
Виж……. има мъничка пътека,
встрани от магистралата голяма.
Стои тя там от двайсет века.
Неугледна, дори презряна.
По нея ако тръгнеш сам ще видиш,
осеяна е с тръни от венец.
Ситни капки ще откриеш,
кръвта на чистия Агнец.
Пътеката знай води към Голгота,
към дървен кръст отведе тя Христа.
За нас обаче, тя е пътя на живота,
на нея ний ще срещнем Любовта.
Там ще придобием идентичност,
там ще открием своята съдба.
Ще познаем свята личност
и ще я последваме във вечността.
Пътеката тъй чудна, лековита,
свободна е за всяка една душа,
но за да бъде пред света открита,
платена бе прескъпа знай цена.
Защото Той за нас измина този път,
без капка грях бе, без вина,
но умря за нас на този кръст
и ни изкупи от греха.
Та тази мъничка пътека,
до кръста дървен ще ни отведе.
Ще ни пречисти той до века,
в живота смисъл нов ще ни даде.
Избора е твой приятелю сега,
ще тръгнеш ли по този път.
Трънлив е той, не тръгвай на шега,
но е тъй истински и скъп.
На магистралата препълнена, голяма,
загубвах се в отчайващата самота.
На нея виждах само злоба и измама,
а търсих обич, нежност, топлина.
Пътечицата сива, малка,
живота ми изпълни с топлина.
Да, трънлива е тя малко,
но ни отвежда до Христа.
А Той е пътят, истината и живота,
Той е началото и края,
И в Него да положа си живота,
за мен. това е вече Рая.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари